понеделник, 29 ноември 2010 г.
петък, 26 ноември 2010 г.
сряда, 24 ноември 2010 г.
четвъртък, 18 ноември 2010 г.
вторник, 9 ноември 2010 г.
сряда, 3 ноември 2010 г.
Баси тъпия начин да умреш - помисли си той - все едно Тарантино е режисирал клип на Ник Кейв и Кайли Миноуг, по сценарий на Бредбъри. (Все още беше добър с метафорите, макар че, технически погледнато, по-голямата част от мозъка му беше навън).
Отгоре изглеждаше нелепо – крещящо жълтите глухарчета, той, проснат в неестествена поза, а онова, което беше останало от главата му, вече събираше мухи.
Кич! – изсумтя. Заслужаваше някаква по-куул, по-ърбън смърт. Винаги се беше смятал за умно копеле, а умността му, пръсната по тревата беше... ами някак обидна.
Тя седеше отстрани, с гръб към него. Беше прегърнала коленете си и се люлееше лекичко, а в ръката си още стискаше камъка. За пръв път лакът й с цвят на съсирек му хареса, стоеше адекватно.
И какво й стана на тъпата путка изведнъж? Беше хубав следобед, слънцето напичаше благо, той се беше размазал (ха-ха!) на поляната и кротко си бъркаше в носа със смътната мисъл за джойнт, когато тя започна с редовното си опяване.
Че се чувства преебана и изчерпана. Че живее чужд живот. Че някъде по пътя е изгубила цвета си, смеха си, влагата си. Че не помни вече нито коя е, нито защо е. Че мечтае да си вдигне чуковете и да хване първия влак и първия срещнат, и цяла нощ да си говори с него, или да пият мента някъде до морето, или да го изчука в кенефа на някой клуб, или, или, или. Че душицата й е навита на ролки и пристегната във вмирисан на манджа пеньоар. Че когато готви и готви, и готви, си го представя него на дъската за рязане, мъничък и самодоволен, и тогава започва да кълца и да реве, да кълца и да реве.
Няма ли да кажеш нещо? – попита го с остър, изтънял от истерията глас.
Миии... искаш ли едно пиле да изпечем за вечеря? – предложи той и миролюбиво се усмихна. И тогава тя изведнъж превъртя, грабна оня камък и...
Абе абсолютна тъпотия, даже за сюжет на кратък разказ не ставаше.
Жени... иди ги разбери – помисли си той, въздъхна и отвори очи – Добре де, аз ще го изпека тъпото пиле, само не реви, става ли?
И бавно се надигна от тревата.
понеделник, 1 ноември 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)